Бащата се появява на психологическата сцена на детето в рамките на първата възрастова криза на 3-годишна възраст, независимо, че като субект него в повечето случаи го е имало и по-рано. В първите години бащата е не само емоционално силната и стабилна фигура (при развити годности)
около детето, но и „балансиращият“ елемент между емоционалното излъчване на майката и разумното поведение в дадена ситуация. Той е този който следва да внася душевно спокойствие и равновесие. С такова поведение на балансьор бащата подготвя терена за навлизане в психологическата сцена на детето. Вече като присъстващ психологичен обект за своето дете той изпълнява следните функции: Подпомага отделянето на детето като самостоятелна психологическа единица, т. е разгръща способността на детето да различава мое от чуждо – чуждото на мама от чуждото на тати. Позволява в психологическата карта на детето да се появи идеята как функционира едно общество на базата на интеракциите в триъгълника „Мама- Тати – Аз (детето)“. Внася модел за справяне с конфликти. С активното участие на бащата детето узнава, че когато са трима и то желае да извоюва своето има следните възможности: а/да прецени кой е „силният на деня“ за дадената ситуация и да търси постигане на своето като се насочи само към него. б/да създаде открита коалиция с определящата ситуацията фигура за омиротворяване/смиряване на другия родител. б/да създаде конфликт между родителите. Така на принципа‚ двама се бият третия печели“ детето пренасочва вниманието на родителите един към друг и тихомълком постига желаното за себе си. Внася модел за полова принадлежност – „Аз съм момиче – Аз съм момче“ на базата на идентификацията по пол със съответния родител и чрез разграничаването на детското поведение и от това на възрастния от същия пол. Т.е. детето да се научава „Аз съм момиче като мама, но не съм жена на тати“; респ. „Аз съм мъж като тати, но не съм съпруг на мама.“ Благодарение на пълноценния контакт с двамата родители детето се научава да показва полово специфично поведение (да не се бърка със сексуалното, което е психологическа задача на пубертета). Такова то демонстрира вече и във взаимоотношенията с другите възрастни и останалите деца. Детето осмисля и усвоява полово специфичните когнитивни и поведенчески актове и има готовност да ги използва съответно. В ситуациите на непълно семейство (поради болест, смърт на родител, развод и др.) възниква необходимостта да се открие подходящ заместител (дядо, баба, друг роднина, приел/ка ) за да се позволи на детето да натрупа полово специфичния психологичен опит. Когато единия родител се нагърби да изпълнява едновременно ролята на баща и майка, се създава условия за объркване в детската психика на коментираната проблематика. Доколко бащата в един определен момент ще се превърне във второто доверено лице за своето дете зависи от:
Коментари
Публикуване на коментар