Хватката на Саксията „Обич”
авторска терапевтична приказка
Г-н Божур и г-жа Петуния решили да си
отгледат свое семе – рожба. Те се чувствали готови за градинарствo, сиреч родителстване.
Разполагали със сигурен фамилен двор, защитен с навес от градушка и слана.
Притежавали всякакви пособия, сечива, торове, противопаразитни разтвори за
отглеждането и разсаждането на собственото им семе. Г-жа Петуния изчела всички
издадени книги, наръчници и ръководства, даващи информация за подходящи условия
- температура, влажност за покълване, разсаждане и отглеждане на дворни и
стайни растения. Родителите осигурили присъствие на птичи хор в двора им, който
ежедневно да изпълнява творчеството на известния композитор Славей, за коeто били чували,
че стимулира развитието на детето. Подготвили най - красивата ръчно изработена
глинена саксийка, напълнили я с минерализирана тор и зачакали тяхното чудо да
се случи. След време в саксийката покълнало чудото, нарекли го Пежур. Още със самото излизане на бял свят му били
предоставени „добър старт в живота” и „всичко най-добро, на което сме способни”
от родителите му. Първоначално Пежур дори не разпознавал името си, въртял се
наляво-надясно като слънчогледово семе, търсещо „незнайно какво”. Родителите се
притеснили, че това поведение на детето не е обичайно за техния растителен вид
и променили подхода на грижата - наторили допълнително почвата, сменили
системата на поливане и зачакали... След ден-два - нищо, след седмица - пак никакъв
белег, характерен за техния вид. Какво да правят!? Притихнали, повехнали и
решили да потърсят помощ. Написали писмо с описание на проблема до близки и
роднини в съседния двор. Изпратили го по местната Лечителка - Пчелата Всезная,
но не се допитали до самата нея, за да не ги помисли за лоши родители. След
време получили отговор: „ Мили роднини, нашата фамилна флора реши, че не
открива пропуск в положените от вас грижи. Мислите ви са обременени от
негативни нагласи, предвид разочарованието от резултатите, не оправдали
очакванията ви. Присъщо е за родители без опит. Насърчаваме ви да мислите
позитивно и да се освободите от страха за неуспех. Считаме, че вашата рожба
съзнателно усеща притесненията ви, затова расте неуверена и несъщинска. Пращаме
тинктура с извлек от Смел Шестоок Паяк, с който да се облеете цялото семейство
при пълнолуние. Имайте добри нагласи и чакайте положителни резултати. Успех!”
Родителите последвали стриктно съвета на родствениците. Объркването им обаче
станало още по голямо, когато тинктурата освен, че не помогнала, но на всичкото
отгоре на Пежур му избила много странна пъпка с лилав цвят, която се осмелявала
да плези език невъзпитано насреща им. Майката избухнала в необуздан плач.
Недоумение, паника и страхове сривали увереността й от натрупаните знания за отглеждане и възпитание на дете! Но-о-о,
Мама Петуния не се отказвала! Поръчала да почистят
до блясък и донесат старото фамилно огледало, наследство от прабаба й и го
поставила до саксията на рожбата си. Така, тя всеки ден разказвала ли,
разказвала на малкия Пежур за традициите на растителния им вид, истории за
смелите подвизи от живота на прапрадядо Петун и леля Мащерка, с която заедно
оцелели в бурен полски вихър след безмилостна градушка. Майката карала Пежур да
се оглежда всеки ден в огледалото с надежда той да се припознае в образа на
смелия си прапрадядо. В резултат на настойчивите й опити, детето вместо да
възприеме с охота фамилната история, един ден повдигнало коренче, увило с него
най-големия декоративен камък и го запратило по безценното огледало. Образът на
прадядо Петун се посипал и се слял с пръстта на двора. Майката и бащата били
потресени, дълго време боледували от постъпката на сина си. Решили да потърсят
професионална помощ. Обърнали се към известен местен психолог – пеперудата
„Пауново око”. Пауново око провела дълга и задълбочена терапия с детето. След
срещите с майката и бащата, тя разбрала какво стои зад проблемното поведение на
Пежур. Според нея в основата на „проблема” било поведението на самите родители.
В отговор на споделеното от психолога същите възкликнали: „ – Как!? Не е
възможно, та ние правим най - доброто за детето си! Осигурили сме му всичко!
Даваме всичката Обич на която сме способни, просто сина ни излезе дефектен и
неблагодарник! Да пита децата на Плевелиеви, дали разполагат с това, което има
той...! Ние денонощно бдим над цвета и листата
му в студ и пек. Онези ми ти плевели се множат устойчиво в полята, семето им
упорито! А този нашия, хем има всичко, хем на нищо не прилича. Поне малко на
нас да се беше метнал! Срам и позор за вида ни! Психолога: „- Г-жа Петуния,
детето ви страда,
поради липса от...” Петуния:
„ - Каква липса бе, г-жо Пауново око, вие чувате ли се, моля ви... – прекъснала
майката психолога „- Напуснете двора ни, незабавно! В емоции на гняв, безсилие
и разочарование, родителите търкулнали саксията на Пежур към полето с плевели.
Глиненото гърне се пропукало и той изпаднал в простора. Разразила се буря, едри
капки дъжд засипали слабичкото му стъбълце. Облаци и вятър властвали сенчесто
над двора и полето цяла седмица. Господинът и госпожата оплакали мъртвия Пежур
и взели решение да направят нов опит да отгледат свое поколение. Минало време.
В един прекрасен слънчев ден, Божур и Петуния погледнали извън двора към ширното
поле и що да видят. В средата му в пълна красота и изящество се издигало
неопределимо по вид растение, в пъстри багри и смела стойка: „ - Хм, от къде
пък се взе този наперен, млад екземпляр? Прилича
на Божур, но се държи като Полски Слъноглед.”- помислила Петуния.”- Виж,
Божуре, колко смело гледа към Слънцето този и не клюма като тебе в обедния пек
”. Двамата не можали да преглътнат любопитството си и изпратили пчелата Всезная да поразпита цветето за вида и
произхода му... Всезная знаела отговора, но направила този жест за тях и
предала поръчаното. В отговор на питането от полето се чул висок, ясен глас: „
– Аз, Госпожо и Господине, съм себе си. Полето е мой дом, а
природата е мой учител. Саморасляк съм, не принадлежа на никого! Свободен се
родих и свободен ще си отида. Земята е моя майка, баща ми е Слънцето! Дете съм
на Безусловната Любов, познавате ли я? ” Божур и Петуния се зачудили какъв сорт
ли ще е тази растителност „Свободна Любов”, за която не знаят нищо и за която
не пише в наръчниците. Не потърсили повече отговора и останали самотни в
невежеството си.
Изводът към историята е според индивидуалната
интерпретация на всеки от нас.
автор на терапевтичната приказка - Даниела Христова
автор на илюстрацията – Доника Георгиева
* * *
тел. 0878713855
е-mail:detski_psiholog@abv.bg
Коментари
Публикуване на коментар